Самоконтрол: стратегии за постигане на лични цели и подходящо поведение в различни житейски ситуации

Разбирам самоконтрола или себевладеенето като способност активно да контролират и направляват собственото си поведение, мисли и емоции, за да постигнат лични цели или да се държат адекватно в различни житейски ситуации. Тук намирам за подходящ цитата на Стивън Р. Кови:

„Между стимула и реакцията има пространство. В това пространство се намира нашата сила да избираме реакцията си. В нашата реакция се крие нашето развитие и нашата свобода. „

Нека разгледаме първото изречение. Признаването, че между стимула и реакцията има пространство и че не съществува автоматизъм, ни дава възможност да изберем начина, по който да реагираме. Вярвам, че като работим върху себе си („себепознание“, “ себеосъзнаване“ и „самонаблюдение“), сме в състояние да различим в коя ситуация коя реакция е подходяща и адекватна. Ако успеем да се вмъкнем в ролята на наблюдател в деликатни ситуации и да наблюдаваме ситуацията от дистанция, тогава можем да реагираме съзнателно и да не попадаме в капана да следваме първия импулс.

Властта да избираме реакцията си е наша. Тогава ние действаме самостоятелно, а не под контрола на другите. По-малко вероятно е да бъдем направлявани и манипулирани. Ние избираме дали да действаме импулсивно, агресивно и деструктивно, или мъдро, спокойно и ориентирано към решенията. Много добре знам, че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Аз самата работя ежедневно върху това да разбирам по-добре себе си и емоциите си. Справям се по-добре, отколкото преди, но и аз имам своите слаби моменти, когато ми се иска да счупя нещо от гняв. Тогава се замислям какво общо има ситуацията с мен и размишлявам върху поведението си, без да се критикувам. Тъй като вече познавам тригерните си точки, а също така познавам добре и себе си, мога по-добре да се справям с критиката или конфронтацията.

В нашата реакция се крие нашето развитие и нашата свобода. От моя гледна точка няма нищо по-прекрасно от това да контролираш собствения си живот. Това как реагирам е моя отговорност. Аз лично съм отговорна за това. Не за другия човек и неговото поведение. След като повече от 10 години работя върху себе си и осъзнаването и комуникацията си, мога да кажа, че си заслужава. Не само за себе си, но и за отношенията ми в професионален и личен план.

Говоря за поемане на контрол над себе си с добро намерение и разбиране, а не за самооптимизиране и самоизтъкване. Спомням си едно обучение по самоотговорност, в което имах чувството, че искат да се променя и затова са ме изпратили там. Може би беше така, не знам. Би помогнало много повече да се подкрепи саморефлексията а не да се иска да се огъват хората, защото изглежда не се вписват в системата. Всеки, който усети нещо подобно, преминава в защитен режим. Така че според моя опит е по-добре сами да разпознаете къде искате да се развивате по-нататък и да попитате другите какви силни страни и възможности за развитие виждат във вас. Да решавате сами за себе си и за собственото си развитие, а не да оставяте тази важна задача на шефа.

Може би става дума и за власт над себе си и по този начин за излизане от безсилието. Дали властта има конструктивно или деструктивно влияние, зависи до голяма степен от начина, по който се използва, според разграничението, направено от индивидуалния психолог Фриц Кюнкел. Когато властта се използва „обективно“, това се случва например, когато намерението зад нея е да се насърчи общността, когато се използва за реализиране на идеи, за постигане на напредък или за създаване и защита на ценности. За разлика от това, използването на властта е „свързано с егото“, когато тя се използва за потискане, контрол и поваляне на другите.

Моето заключение: не сме изцяло във властта на чувствата и емоциите си, но можем да работим върху тях и да се научим да действаме и общуваме ситуативно. Този сложен процес на себевладеенето включва няколко ключови компонента и стратегии, на които обръщам внимание през последните няколко години от различни гледни точки.

Ключови стратегии

Първо, важно е да се развие силно самосъзнание, като се осъзнаят собствените мисли, емоции и поведение. Това е основата на себевладеенето. На тази основа могат да се разработят ясни планове за постигане на целите.

„Човек се опитва да отвлече вниманието си от празнотата и безсмислието на света чрез религията и лукса.“ Михали Чикшентмихали. Съсредоточаването върху целите и влизането в потока, без да се разсейвате от ненужното, е голяма част от самоконтрола.

Способността да контролирате импулсите и да устоявате на изкушенията е друг важен аспект на самоконтрола. Тук се сещам за дълбоката работа. Кал Нюпорт описва „Дълбоката работа“ като професионални дейности, извършвани в състояние на интензивно, несподелено внимание, които разтягат умствените способности на човека до границите на тяхната ефективност. Да бъда погълнат от дадена задача и да вляза в потока ми дава усещане за удовлетворение и продуктивност. Как е при вас?

Емоционалната интелигентност също играе решаваща роля, тъй като позволява на човек да разпознава, разбира и да се справя с емоциите по подходящ начин. Това е особено важно, за да запазите спокойствие в стресови ситуации и да избегнете импулсивно поведение. Да предположим, че човек има среща, на която може да се сблъска с критика. Като разпознава собствените си страхове и несигурност, той може да се подготви по-добре да запази спокойствие и да отговори конструктивно на критиката.

Управлението на времето е друг ключ към самоконтрола. Ефективното използване на времето и приоритизирането на задачите помагат да се сведе до минимум разсейването и да се съсредоточим върху това, което е наистина важно. Пример за управление на времето е, когато някой си направи списък с приоритети и първо свърши най-неотложните задачи, вместо да се разсейва с по-малко важни задачи.

Самомотивацията е от решаващо значение за непрекъснатата работа за постигане на поставените цели. Способността да се мотивираш и да разпознаваш наградите, които идват с постигането на тези цели, е важен двигател. Ако някой се мотивира да ходи редовно на фитнес, като си представя колко по-здрав и енергичен се чувства след упражненията, това е пример за самомотивация. Визуализацията помага и тук. Представете си например как се разхождате по плажа, стройни и здрави. И продължавайте да го правите, докато това се случи. Това, което можем да си представим, можем и да постигнем.

Техниките за управление на стреса, като медитация, физически упражнения и упражнения за релаксация, могат да помогнат за поддържане на самоконтрол, тъй като животът без стрес подобрява способността на човека да се контролира.

В допълнение към индивидуалните усилия, подкрепата от страна на приятели, семейство или коучинг може да има решаващ принос за укрепване на самоконтрола, като осигурява обратна връзка и насоки.

Развиването на самоконтрол е процес, който продължава през целия живот и изисква непрекъснато внимание и практика. Чрез саморефлексия, търпение и прилагане на подходящи стратегии можете да засилите самоконтрола си и да бъдете по-успешни в различни области на живота си.

• Какво означава себевладеенето за вас?
• Как контролирате себе си?